Анализатор на ЦРУ: Рисковата спирала на Путин – с кого ще раздели вината
Питър Клемент*, Foreign Affairs
През пролетта на 2018 година, четири години преди втората си инвазия в Украйна, съветският президент Владимир Путин произнесе необикновена тирада за възходящата мощ на съветската войска:
„ На тези, които през последните 15 години се пробваха да ускорят конкуренцията във въоръжаването и да търсят едностранно преимущество против Русия ще кажа следното: всичко, което се опитахте да предотвратите посредством такава политика, към този момент се е случило. Никой не съумя да обуздае Русия “.
Осем месеца след началото на войната, която трябваше да приключи за няколко дни или най-много седмица се трансформира в
пагубно мочурище,
което евентуално заплашва властта на Путин.
Реакцията на Путин на натрупващите се неуспехи на Русия на бойното поле допуска, че той има малко „ положителни “ разновидности, с изключение на да подвига залозите и да отиде на още по-голям риск.
По този метод, решаващият въпрос, който стои пред Украйна и Запада, е в това
какъв брой надалеч може да стигне путинската ескалация
Факторите от които зависи това:
1.Способността на Русия за утвърди своите териториални завоевания или способността на Украйна да поддържа настъпателния подтик. Това са основните променливи в настоящите планове на Путин. Успехите на Украйна акцентират сериозният проблем, с който Москва се сблъсква в опитите да резервира за себе си териториите, които към момента съумява да задържа. Тези събития също по този начин демонстрират, с каква партизанска война следва да се сблъска Москва, даже в случай че и се удаде още веднъж да завоюва тези територии. Тази задача на Москва ще бъде усложнена още повече от дефицита на високоточни муниции и даже на елементарни ракети. При това, даже в случай че Русия се надява да напредне на бойното поле- да не приказва за това да подчини Украйна – на нея ще и се наложи доста да попълни и разшири числеността на совите боеспособни сили. Но опитът за мобилизацията предизвика сериозен повратен миг вътре в страната – от Русия избягаха стотици хиляди руснаци.
2.Перспективите за по-нататъшна военна и финансова помощ от Запада за Украйна. Много ще зависи от политическата воля на западните държавни управления да удовлетворят растящите потребности на Киев, което ще има решаващо значение за способността на Украйна да продължи настъплението и да си върне изгубените територии. Владимир Зеленски непрекъснато приканва съдружниците си да изпращат по-съвременно въоръжение и упорства на финансова поддръжка в размер на 38 милиарда за покриване на бюджетния недостиг на Украйна пред 2023 година.
3.Влиянието на глобите върху съветската отбранителна индустрия и енергийния бранш. Това е още един фактор, който Путин ще би трябвало да претегли от вътрешно-политическа позиция. Недостигът на основни микросхеми и оръжейни съставни елементи от ден на ден и повече ще затрудняват бойната тактичност и благоприятни условия на съветската войска. Точно по същия метод неналичието на основни западни технологии — да вземем за пример, такива за продупчване на нефтени кладенци — ще има дълготрайни последици за износа на енергоресурсите. А още по-мащабен удар нанасят глобите върху равнището на съветската стопанска система: 14% инфлация, ограничавания във външната търговия и интернационалните финансови интервенции, а също по този начин загуби на забележителна част от непознатите вложения.
Мобилизация. През август Министерството на защитата на Съединени американски щати заяви за 60-80 хиляди загуби измежду руснаците, в това число ранените, а в средата на октомври съветската медия „ Важни истории “ като се базира на два източника в съветските спецслужби заяви, че загубите на съветската войска в Украйна може би доближават 90 хиляди души (убити, безследно изчезнали, умряли от раните си в лечебните заведения и ранените, които не могат да се върнат на служба).
Как всичко това ще се отрази на проектите на Путин не е ясно. Малко е известно за това каква информация и разследващи данни му се дават, нито за точността на тази информация. Не би трябвало да забравяме, че даже погрешни или изкривени разследващи данни накараха Путин да повярва, че нахлуването в Украйна ще се увенчае с триумф в къси периоди, виновността за краха на тези проекти ще бъде хвърлена и върху самия Путин. Неговият етюд от 2021 година (Визира се публикацията на Путин за „ единството на руснаците и украинците “) разобличи неговите прекомерно неправилни догатки за националната самоидентификация на украинците, техният боен капацитет и готовността им да пазят страната си от надминаващ ги във военно отношение съперник.
Какви разновидности за зимна ескалация може да преглежда Путин?
Опитвайки се да предвиждаме развиването на събитията в близка и средносрочна вероятност (в частност, в зимните месеци), би трябвало да набележим редица спомагателни фактора, с които Путин ще би трябвало да се съобрази — и освен на бойното поле.
Доколкото Путин счита за собствен световен съперник „ груповият Запад “, той очевидно преглежда зимата като основен съдружник, който ще му разреши да употребява в качеството на оръжие енергийното въздействие на Русия върху Европа.
На конференция, отдадена на проблемите на енергетиката в Москва извършена в средата на октомври генералният шеф на „ Газпром “ Алексей Милер съобщи, че даже в топла зима 5-7 студени дни могат „ да замразят цели градове “. На същата конференция Путин предизвести, че неотдавнашният пробив на газопроводите „ Северен поток “ 1 и 2 са „ офанзива, която както подозират мнозина е била осъществена от Русия. Но тя е посочила, че в този момент под опасност се намира всеки важен обект от транспортната, енергийната или информационната инфраструктура, без значение от това в коя част на света се намира, коя я ръководи, на морското дъно, подземен или на сушата.
Това изказване на Путин прозвуча единствено седмица след като ОПЕК+ заяви решението си да понижи добива на петрол с 2 милиона барела в денонощие, без значение от дейното лобиране от страна на Съединени американски щати да бъде непокътнато високото равнище на рандеман.
Това просто беше не прекомерно внимателно увещание на Вашингтон, че енергийното въздействие на Русия се простира надалеч отвън рамките на Европа.
Енергетиката попада и във военната тактичност на Путин в Украйна: ракетните удари по украинската енергийна мрежа и друга инфраструктура, евентуално са предопределени за това, да предизвикат публичен напън върху Зеленски в Украйна за да бъде заставен да договаря с Москва.
Ако въпреки всичко „ зимната тактика “ на Путин не помогне на същата цел – да се окаже спомагателен напън върху Зеленски от страна на Запада и, в случай че съветските сили не престават да губят позиции в Украйна, Путин изцяло може да развие своите постоянно представени заплахи
„ да употребява всички налични средства “
Като един от вероятните разновидности на ескалация от страна на Кремъл биха могли да се преглеждат и огромните хакерски атаки против западна инфраструктура, опасност, която към този момент беше осъществена посредством DDOS-атаки против системите на няколко огромни летища в САЩ в средата на октомври.
Предварителните оценки сочат, че офанзивите са идвали от Русия. Това свидетелства, че Москва е подготвена да употребява киберинструменти, в случай че Западът продължи да въоръжава Киев със модерни оръжия.
Хипотетично Русия също по този начин може да употребява химическо оръжие или тактическо нуклеарно оръжие, с цел да бъде изменен ходът на сраженията. Многобройните препратки към нуклеарното оръжие в речите на Путин допускат, че в неговите показа факторът на психологическия гнет, предизвикан от това оръжие, може да има решаващо значение — в случай че не на бойното поле, то на масата на договарянията.
Но такава стъпка е съпроводена с огромен риск за Москва, доколкото, ще провокира съществени ответни дейности на Запада и ще провокират серпантина на ескалация, с която нито Путин, нито Запада биха могли елементарно да се оправят.
Нещо повече, в случай че такава стъпка все пак не обезпечи на Москва превес в Украйна, растящата вътрешна рецензия неизбежно ще принуди Путин да се концентрира върху още по-неотложната задача:
задържането на властта
И в случай че денят на тази отплата настъпи, мнението на съветските «ястреби», в това число на някои от най-близките съветници на Путин, може да се окаже решаващо.
Според Стивън Сестанович, в случай че някой от обкръжението на Путин стартира да размишлява за това, че за Русия е време да стартира да редуцира загубите, то в избран миг на Путин ще му потрябва някой с който да раздели виновността.
Фактически Путин се пробва авансово да се приготви точно за подобен сюжет. В навечерието на нахлуването в Украйна, той си обезпечи обществената поддръжка на всеки един от членовете на Съвета за сигурност, а в изказването за новата вълна от съветски ракетни удари от 10 октомври Путин съобщи, че това му е било препоръчано от Министерството на защитата, съгласно проект на Генералния щаб.
Но тези опити да показа политическите опасности в тези решения имат лимит, доколкото точно фиксацията на Путин към Украйна и нейната сякаш „ неразривна връзка “ с Русия докара до започването на войната.
Но до момента в който Киев и западните му съдружници в този момент правят оценка разновидностите, съгласно които може да работи в околните месеци Путин, е ясно едно: Путин към момента разполага с разнообразни способи да удължава войната.
Ако успее да се опре на вълната от мобилизирани и продължаващите нефтени приходи в поддръжка на съветската военна машина, това може да донесе съществени опасности и за Украйна и за света, оттатък границите и.
В същото време, обаче, опциите на Путин понижават.
С времето ще става все по-трудно да бъде сдържано растящото публично неодобрение от войната, доколкото доближават президентските избори през 2024 година.
Може би разколът в най-близкото обграждане на Путин е мъчно да бъде видян, само че той от ден на ден ще го заплашва непосредствено, а продължаващата единна и мощна западна поддръжка за Украйна може да усили тази динамичност.
*Питър Клемент е работил на високи позиции в Централно разузнавателно управление на САЩ, в това число водещ аналитик на Централно разузнавателно управление на САЩ за Русия, заместник-директор на Централно разузнавателно управление на САЩ за Европа и Евразия. Той е старши теоретичен помощник и учител в Школата по интернационалните връзки на Колумбийския университет, и.д. шеф на Института за проучване на войната.
Превод: Faktor.bg
През пролетта на 2018 година, четири години преди втората си инвазия в Украйна, съветският президент Владимир Путин произнесе необикновена тирада за възходящата мощ на съветската войска:
„ На тези, които през последните 15 години се пробваха да ускорят конкуренцията във въоръжаването и да търсят едностранно преимущество против Русия ще кажа следното: всичко, което се опитахте да предотвратите посредством такава политика, към този момент се е случило. Никой не съумя да обуздае Русия “.
Осем месеца след началото на войната, която трябваше да приключи за няколко дни или най-много седмица се трансформира в
пагубно мочурище,
което евентуално заплашва властта на Путин.
Реакцията на Путин на натрупващите се неуспехи на Русия на бойното поле допуска, че той има малко „ положителни “ разновидности, с изключение на да подвига залозите и да отиде на още по-голям риск.
По този метод, решаващият въпрос, който стои пред Украйна и Запада, е в това
какъв брой надалеч може да стигне путинската ескалация
Факторите от които зависи това:
1.Способността на Русия за утвърди своите териториални завоевания или способността на Украйна да поддържа настъпателния подтик. Това са основните променливи в настоящите планове на Путин. Успехите на Украйна акцентират сериозният проблем, с който Москва се сблъсква в опитите да резервира за себе си териториите, които към момента съумява да задържа. Тези събития също по този начин демонстрират, с каква партизанска война следва да се сблъска Москва, даже в случай че и се удаде още веднъж да завоюва тези територии. Тази задача на Москва ще бъде усложнена още повече от дефицита на високоточни муниции и даже на елементарни ракети. При това, даже в случай че Русия се надява да напредне на бойното поле- да не приказва за това да подчини Украйна – на нея ще и се наложи доста да попълни и разшири числеността на совите боеспособни сили. Но опитът за мобилизацията предизвика сериозен повратен миг вътре в страната – от Русия избягаха стотици хиляди руснаци.
2.Перспективите за по-нататъшна военна и финансова помощ от Запада за Украйна. Много ще зависи от политическата воля на западните държавни управления да удовлетворят растящите потребности на Киев, което ще има решаващо значение за способността на Украйна да продължи настъплението и да си върне изгубените територии. Владимир Зеленски непрекъснато приканва съдружниците си да изпращат по-съвременно въоръжение и упорства на финансова поддръжка в размер на 38 милиарда за покриване на бюджетния недостиг на Украйна пред 2023 година.
3.Влиянието на глобите върху съветската отбранителна индустрия и енергийния бранш. Това е още един фактор, който Путин ще би трябвало да претегли от вътрешно-политическа позиция. Недостигът на основни микросхеми и оръжейни съставни елементи от ден на ден и повече ще затрудняват бойната тактичност и благоприятни условия на съветската войска. Точно по същия метод неналичието на основни западни технологии — да вземем за пример, такива за продупчване на нефтени кладенци — ще има дълготрайни последици за износа на енергоресурсите. А още по-мащабен удар нанасят глобите върху равнището на съветската стопанска система: 14% инфлация, ограничавания във външната търговия и интернационалните финансови интервенции, а също по този начин загуби на забележителна част от непознатите вложения.
Мобилизация. През август Министерството на защитата на Съединени американски щати заяви за 60-80 хиляди загуби измежду руснаците, в това число ранените, а в средата на октомври съветската медия „ Важни истории “ като се базира на два източника в съветските спецслужби заяви, че загубите на съветската войска в Украйна може би доближават 90 хиляди души (убити, безследно изчезнали, умряли от раните си в лечебните заведения и ранените, които не могат да се върнат на служба).
Как всичко това ще се отрази на проектите на Путин не е ясно. Малко е известно за това каква информация и разследващи данни му се дават, нито за точността на тази информация. Не би трябвало да забравяме, че даже погрешни или изкривени разследващи данни накараха Путин да повярва, че нахлуването в Украйна ще се увенчае с триумф в къси периоди, виновността за краха на тези проекти ще бъде хвърлена и върху самия Путин. Неговият етюд от 2021 година (Визира се публикацията на Путин за „ единството на руснаците и украинците “) разобличи неговите прекомерно неправилни догатки за националната самоидентификация на украинците, техният боен капацитет и готовността им да пазят страната си от надминаващ ги във военно отношение съперник.
Какви разновидности за зимна ескалация може да преглежда Путин?
Опитвайки се да предвиждаме развиването на събитията в близка и средносрочна вероятност (в частност, в зимните месеци), би трябвало да набележим редица спомагателни фактора, с които Путин ще би трябвало да се съобрази — и освен на бойното поле.
Доколкото Путин счита за собствен световен съперник „ груповият Запад “, той очевидно преглежда зимата като основен съдружник, който ще му разреши да употребява в качеството на оръжие енергийното въздействие на Русия върху Европа.
На конференция, отдадена на проблемите на енергетиката в Москва извършена в средата на октомври генералният шеф на „ Газпром “ Алексей Милер съобщи, че даже в топла зима 5-7 студени дни могат „ да замразят цели градове “. На същата конференция Путин предизвести, че неотдавнашният пробив на газопроводите „ Северен поток “ 1 и 2 са „ офанзива, която както подозират мнозина е била осъществена от Русия. Но тя е посочила, че в този момент под опасност се намира всеки важен обект от транспортната, енергийната или информационната инфраструктура, без значение от това в коя част на света се намира, коя я ръководи, на морското дъно, подземен или на сушата.
Това изказване на Путин прозвуча единствено седмица след като ОПЕК+ заяви решението си да понижи добива на петрол с 2 милиона барела в денонощие, без значение от дейното лобиране от страна на Съединени американски щати да бъде непокътнато високото равнище на рандеман.
Това просто беше не прекомерно внимателно увещание на Вашингтон, че енергийното въздействие на Русия се простира надалеч отвън рамките на Европа.
Енергетиката попада и във военната тактичност на Путин в Украйна: ракетните удари по украинската енергийна мрежа и друга инфраструктура, евентуално са предопределени за това, да предизвикат публичен напън върху Зеленски в Украйна за да бъде заставен да договаря с Москва.
Ако въпреки всичко „ зимната тактика “ на Путин не помогне на същата цел – да се окаже спомагателен напън върху Зеленски от страна на Запада и, в случай че съветските сили не престават да губят позиции в Украйна, Путин изцяло може да развие своите постоянно представени заплахи
„ да употребява всички налични средства “
Като един от вероятните разновидности на ескалация от страна на Кремъл биха могли да се преглеждат и огромните хакерски атаки против западна инфраструктура, опасност, която към този момент беше осъществена посредством DDOS-атаки против системите на няколко огромни летища в САЩ в средата на октомври.
Предварителните оценки сочат, че офанзивите са идвали от Русия. Това свидетелства, че Москва е подготвена да употребява киберинструменти, в случай че Западът продължи да въоръжава Киев със модерни оръжия.
Хипотетично Русия също по този начин може да употребява химическо оръжие или тактическо нуклеарно оръжие, с цел да бъде изменен ходът на сраженията. Многобройните препратки към нуклеарното оръжие в речите на Путин допускат, че в неговите показа факторът на психологическия гнет, предизвикан от това оръжие, може да има решаващо значение — в случай че не на бойното поле, то на масата на договарянията.
Но такава стъпка е съпроводена с огромен риск за Москва, доколкото, ще провокира съществени ответни дейности на Запада и ще провокират серпантина на ескалация, с която нито Путин, нито Запада биха могли елементарно да се оправят.
Нещо повече, в случай че такава стъпка все пак не обезпечи на Москва превес в Украйна, растящата вътрешна рецензия неизбежно ще принуди Путин да се концентрира върху още по-неотложната задача:
задържането на властта
И в случай че денят на тази отплата настъпи, мнението на съветските «ястреби», в това число на някои от най-близките съветници на Путин, може да се окаже решаващо.
Според Стивън Сестанович, в случай че някой от обкръжението на Путин стартира да размишлява за това, че за Русия е време да стартира да редуцира загубите, то в избран миг на Путин ще му потрябва някой с който да раздели виновността.
Фактически Путин се пробва авансово да се приготви точно за подобен сюжет. В навечерието на нахлуването в Украйна, той си обезпечи обществената поддръжка на всеки един от членовете на Съвета за сигурност, а в изказването за новата вълна от съветски ракетни удари от 10 октомври Путин съобщи, че това му е било препоръчано от Министерството на защитата, съгласно проект на Генералния щаб.
Но тези опити да показа политическите опасности в тези решения имат лимит, доколкото точно фиксацията на Путин към Украйна и нейната сякаш „ неразривна връзка “ с Русия докара до започването на войната.
Но до момента в който Киев и западните му съдружници в този момент правят оценка разновидностите, съгласно които може да работи в околните месеци Путин, е ясно едно: Путин към момента разполага с разнообразни способи да удължава войната.
Ако успее да се опре на вълната от мобилизирани и продължаващите нефтени приходи в поддръжка на съветската военна машина, това може да донесе съществени опасности и за Украйна и за света, оттатък границите и.
В същото време, обаче, опциите на Путин понижават.
С времето ще става все по-трудно да бъде сдържано растящото публично неодобрение от войната, доколкото доближават президентските избори през 2024 година.
Може би разколът в най-близкото обграждане на Путин е мъчно да бъде видян, само че той от ден на ден ще го заплашва непосредствено, а продължаващата единна и мощна западна поддръжка за Украйна може да усили тази динамичност.
*Питър Клемент е работил на високи позиции в Централно разузнавателно управление на САЩ, в това число водещ аналитик на Централно разузнавателно управление на САЩ за Русия, заместник-директор на Централно разузнавателно управление на САЩ за Европа и Евразия. Той е старши теоретичен помощник и учител в Школата по интернационалните връзки на Колумбийския университет, и.д. шеф на Института за проучване на войната.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ